Ти ли, госпожо Съдба

4.10.2011 г., 18:23 ч.

Поезия » Любовна

562 0 0

В напразни надежди и в тиха печал
животът премина в нерадост
и с удари тежки на остър кинжал
съдбата погуби моята младост.
Обсебен от трепет фалшив младостта
погубвах напразно в копнежи
и в пориви лихи си аз радостта
погребвах в гранитни ковчези.
И както във утрото бледа звезда
безследно в мъглата се стапя,
тъй моята малка и светла мечта
невзрачна в тъгата угася. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Двете
Сбогом и прости!

Не беше ден, не бе дори година! Изминаха тъй много дълги дни, откакто ти, от този свят замина – дете...
Почти депресивно

Не съм разумна. Няма за кога. Разнищи ми се усмирителната риза. Търпението се сдоби с рога. И милост...
Безименен етюд

Най-тъмно е в тунела на лъча. Блестящ отвън, той носи вътре мрака. И нотите на всяка тишина ечат в с...

Още произведения »