Ти ли беше, дето ме събуди
тази заран рано със дъха си?
Ти ли нежно с песен ме учуди
и ми вдъхна обич със гласа си?
Ти ли в мене вечно се оглеждаш
и ме караш да се чувствам жива?
Ти ли с мир в душата ми поглеждаш,
с тебе ли, море, съм най-щастлива?
Ти ли си онази глътка вечност,
дето идва и не си отива?
Ти ли си урокът по човечност?
Ти ли ме превръщаш в самодива?
Ти ли ме приспиваш всяка вечер,
тебе ли във нощите сънувам,
с твоя дъх живота ли посрещам
и за теб ли вечно аз бленувам?
25.04.2023 г.
© Елизабет Арабаджиева Всички права запазени