Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
23.02.2022 г., 10:19 ч.  

Ти ли, време, дома до къщурка смали? 

  Поезия » Философска
238 7 13

Зеленее в очите ми  мека тревата
и иглика на припека дръзко цъфти.
Старо куче пролайва, до болка позната,
сянка майчина... Босите детски пети.

 

Сред тревата се крие коприва и пари,
а росата разхлажда пламтящи нозе.
Тези спомени детски са толкова стари.
Ти ли, ветре, хвърчилото синьо ми взе?

 

Изпокъса ми старата шапка – от вестник.
Ти ли, време дома до къщурка смали?
Обещаваха книгите друми чудесни,
щом порасна. Пораснах, а те са били,

 

само тези, които ме връщат при мама
като малко дете, с две огромни очи.
И не искам да бъда  голяма! И няма!
В майчин скут даже времето спряло мълчи.


 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??