Ти мен избра да бъда твоя майка,
душата да прегръщам със любов,
да те дарявам с радост, не със болка,
да те обгръщам с божи благослов.
Научи ме докрай да се отдавам
на всеки миг в живота отреден,
за рожбите да влизам във жарава
обредно да танцувам всеки ден.
Ти мой Учител бе, в дете предрешен,
през урвите житейски ме провря,
и нищо, че ме мамо ти зовеше,
най-важните уроци с теб прозрях-
децата да обичам безусловно,
в усмивките да виждам светлина,
в очите - любопитството огромно,
решили да прегърнат днес света.
Ти мен избра...но тръгна си без сбогом,
остави ме да уча се сама,
но силна да съм... е кошмарно много
за сблъскалата се с смъртта душа.
Дали без теб ще мога да се справя
със бурите развихрени в нощта?
Сълзите, помогни ми да сподавя
и грешната съдба да опростя!
© Таня Мезева Всички права запазени