7.08.2019 г., 0:14 ч.

Ти не вярвай, че слабите плачат! 

  Поезия
5.0 / 18
2097 17 17
Не разпитвай защо съм такава!
Често плача и често мълча.
Тук обичам сама да оставам –
малък храм съградих от тъга.
Аз от никого милост не прося,
нея търся я само от Бог.
Този кръст ми тежи, но го нося!
Като скитник съм в своя живот.
Ти не вярвай, че слабите плачат,
сила трябва за всяка сълза.
Думи много, но нищо не значат,
от любов се нуждае света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Предложения
  • В памет на моя скъп приятел Лъчо (Лъчезар Мартинов) Приятелю скъп, животът отписва... Все някога идв...
  • Излязохме на чай със стар познат, навремето ми беше като брат, но завъртя животът ни юздите и бяхме ...
  • Ако сърцето ми угасне наранено, недей тъгува, просто замълчи. Ще бъда в тишината спотаена или сълзат...

Още произведения »