- Ти помниш ли дните, безсънните нощи -
на твоето дълго дежурство без смяна?
- Не беше то вчера, но помня ги още -
и силната болка по теб изживяна!
- А помниш ли още, как аз ти се молех:
"Ела да ме стоплиш, не мога да мигна"!
- Ти кашляше лошо, при пристъпа страшен,
аз идвах при тебе - глава да ти вдигна.
- Лежах във леглото - сама, изоставена.
За помощ се молех на тебе, на Бога!...
- При тебе бях, Надке, не беше забравена...
И песничка пях ти, доколкото мога.. ...