Погазих всички закони.
Стъпках от мен съграденото.
Твърде малко остана,
малко е в мен съхраненото.
Днес отново празнотата
на прага е на мойта душа.
Минава без ключ през вратата,
която под напора й не издържа.
Вината приплъзва се гладко.
Че престъпник съм, шепне сега.
В очите поглежда ме нагло
и крещи: Ти се предаде сама!
Подава ми чаша със кръв.
Иронична. Чака наздравица.
Животът - казва;той е такъв.
Пиеш от себе си и си пияница.
Изграждаш се и се рушиш.
От другите опитваш да вкусиш.
Пробваш се някого да обвиниш,
но в битката с душата си
се губиш...
...
© Катя Всички права запазени