Тук с мен...
Бъди слънцето в моя ден.
Това не е сън,
това е, което съм.
Веднъж вече се опитах да продължа да живея, сякаш никога не съм те познавал...
Но през цялото време само съм се заблуждавал...
От себе си съм се отдалечавал...
Живота си отстрани съм наблюдавал...
Ето, ти се върна и нямам търпение да те прегърна.
Покажи ми, моля те, любовта,
научи ме как пак да обичам света...
Времето лети и няма време, разбери!
Целуни ме, дори после да ме боли!