Пияница... несретник... наркоман.
Човек на дъното на обществото.
Човек ти би пребил - да бъдеш пак пиян
и скиташ се без цел и без посока...
... ти си един човек прекрасен!
А теб пък никой те не иска,
защото си чудак и все затворен.
Светът около тебе те притиска!
Приятелю, не си виновен!
Ти си един човек прекрасен!
А ти... ти удряш ме, а инак
душата ти зове ме!
Аз виждам те как страдаш
във същото туй време!
Не ще те изоставя -
глава сега извръщам,
понасям, а пък после другата
страна обръщам!
Защото си човек прекрасен!
А вече и да искам, не мога да избягам -
душата ми видя душата твоя.
Видя я и се влюби в нея!
Съзря на съществото боя!
И туй страдание, на този свят,
бе по-трогателно от всичко!
Сега за мене ти си брат,
а любовта - спасение едничко!
Душата ми сега към твоята
запътила се е, тъй както
розата към слънцето обръща се
във знойно лято!
Ти блъскай ме и удряй,
обиждай и съсипвай...
... това е само външно -
душата ти зове ме!
И няма да се спра,
докато и двамата не разбереме,
че и аз, и ти и хората
около мен и тебе -
че всички сме прекрасни!
© Александър Лозанов Всички права запазени