Тежък камък душата ми затиска
Ти си отрова, която ме разяжда
Но независимо колко ми се иска
Предателските ти ръце не хващам
Когато в черните си сълзи се давя
За проклетото ти сърце се сещам
Избягвайки теб, смъртта си бавя
И те мразя, защото любов усещам
Признавам. Да, ти наистина обичаш...
Да стреляш в моите рани, да плюеш
в лицето ми, мозъка ми да разсичаш...
Не ти харесва истината, но ще я чуеш
Изсмука кръвта ми, желанието за живот
Оцеляваше, заради обичта ми и пируваше
Бях неизчерпваем извор, а остана робот
Че все с мен ще се храниш, ти се струваше
Нито вода, нито храна, лекарство или чудо
Ще те спаси от бедствието да ме загубиш
Въздухът ти привършва, а и всичко друго
В краката ми падаш, главата ще си счупиш
Гладен за ласките ми, жаден за онези грижи
Долу ще се влачиш, безпомощен, прикован
По-добре острия си език изкарай и ближи
Ще ми плащаш, докато не те видя разкатан
© Лора Всички права запазени