Тежък камък душата ми затиска
Ти си отрова, която ме разяжда
Но независимо колко ми се иска
Предателските ти ръце не хващам
Когато в черните си сълзи се давя
За проклетото ти сърце се сещам
Избягвайки теб, смъртта си бавя
И те мразя, защото любов усещам
Признавам. Да, ти наистина обичаш...
Да стреляш в моите рани, да плюеш
в лицето ми, мозъка ми да разсичаш...
Не ти харесва истината, но ще я чуеш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация