valcanyon (Валентин Миленов)
787 1822
15.12.2018 г., 12:02 ч.

Тих Вулкан 

  Поезия » Философска
414 0 3

                                                         Тих Вулкан

 

Тих Вулкан бълбука в мен сега,

лавата гореща още е на дълбоко.

Чувствата се борят с реалността,

ако изригне ще е много на високо.

 

Тих Вулкан кипи в моята ранима душа 

душа единственна,пропита с болка.

А вулкана който ще изригне от моята уста,

словесна буря,гореща от дълбините недра.

 

Дано са далеч от мен тези хора,

който направиха в живота ми така,

че да кипи в пръска огъня сега.

Горещо тяло,бълва жупел изпепеляваща!

 

Защо бе хора,разбудихте вулкана в мен,

та аз съм само един Човек,обикновен!?

С какво обидих ви,какво ви взех аз,

та жертвата избрахте между всички вас?

 

Тогава усетете на вулкана грохота,гнева,

реве и пръска  сега своята жарава!

А бе заспал и тих в своята Самота!

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??