Какво да ти разкажа, за
моита тиха самота?
Далечен спомен със гръм
В душата долетя.
Самотна, залези изпращам
Морето плиска буйните вълни
Палмите превиват си листата,
Когато ги погледна с тъжните очи.
За залеза дори не съществувам
Изчезва бързо без следа
И нещо ме кори. Провикнах се! Аз мога само с него да празнувам!
Самотница! Със трясък ми повтарят, морските вълни Изчезват без следи.
Пространството, което с погледа обхващам
Правя снимки, на тебе да изпращам.
Луната се оглежда във морето
Аз галя я, за
да ми помогне в таз беда.
Беда ли казах? Та аз живея в земна красота.
Тя, свети ми в нощта за да пиша до теб писма.
Дъжд? Посред нощ ли заваля?
Очите ми се пълнят със тъга
Самотница! Повтаря ми дъжда
Отивай си! Далече от брега!
Аз, мога и да полетя!
Самотница! Но с две сърца.
Какво да ти разкажа за моита тиха самота? Измислих я!
До Тебе, Обич Моя аз ще долетя!
Mi AMOR! Отговори ми!
14.03.2024
© Мария Николова Всички права запазени