17.02.2013 г., 12:08 ч.

Тихата Пролет 

  Поезия » Друга
5.0 / 1
539 0 3
Аз чакам тихата пролет.
Аз чакам твоята пролет.
По стръмните ледени улици,
на гората в безмълвния сняг,
дърветата питат пак - ти ли си,
вече идеш ли в пролетен бяг?
И Янтра тежко клокочи и стене
под сърдития стапящ се лед
и сякаш е близо новото време,
и сякаш на твоята Пролет е ред.
Сред празни площади и паркове,
по мразовитите статуи царски, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Предложения
  • Да мога да си купя свобода, пък нека е дори след сто години, и през глава да хукна от града, във кой...
  • Добрите хора винаги успяват, защото носят бяла светлина. Усмихнати, през трудности минават, понесли ...
  • Мълчах до скоро. Не че нямам думи (та те са ми едничкото имáне), но знам, че беше казал някой умен: ...

Още произведения »