Изгубена се лутам аз самата,
празно ми е в сърцето,
наранена е до скръб душата,
но тихичко поглеждам към небето...
С молитва гледам, продължавам,
така с вяра аз, не спирам да живея,
на Бог Исус аз се надявам,
че всяка мъка и тъга ще преодолея.
Сигурна съм и го знам,
че с него всичко ще се оправи
и точно в ляво, където е там...
сърцето, всичко ще забрави.
И всичко някой ден ще е наред,
макар че още, разбито е сърцето,
но смело продължавам аз напред,
с отправена молитва към небето.
© Виктория Йолова Всички права запазени