29.01.2008 г., 0:06 ч.

Тихо! 

  Поезия » Друга
608 0 3

Тихо!

 


 

Тихо е навън,

един-единствен звън

пробожда тишината

и разкъсва сетивата.

 

Тихо!

Твоята душа пустее,

без човешки глас,

в този късен час.

 

Тихо е, уви,

нямаш изход ти,

сам ще си

във тези тежки дни.

 

Тишината те сломи,

пречупи те и бавно те уби.

Нищо ти не чуваш в този час,

защото вече си при нас.

 

При нас в отвъдното е тихо,

само живите шумят

там, на земята,

където е тълпата.

© Явор Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??