От днес е много тихо. Като смърт.
Не чувам даже тежкото си дишане.
Понеже там е спирала кръвта ми,
душата ми плътта си търси? Жив съм!
Оказва се, защото теб те няма.
Не те е имало изобщо сякаш.
И не, че не боли, но не е драма,
а просто ми е празно. Ще заплача.
Ще кажат - Срамота, нали си мъж?
Е, мъж съм! Да не съм дърво и камък?
Навътре в мен валял е толкоз дъжд,
от жал се чудя как не се удавих... ...