Тихо, след обяд

11.02.2009 г., 7:50 ч.

Поезия » Друга

869 0 17

Подир пладне, в жегата,
под голяма круша,
не говорим, легнали,
а пък и не слушаме.
Свикнали на тихото,
шумолят листата.
Невидян от никого,
лист един окапа.
Тихичко, залисано
рано лятно падане.
Струва ми се лист съм аз
и е подир пладне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тихо, след обяд

Искате да прочетете повече?

Предложения