96ТИШИНА
Така съм зажаднял за тишина…
За селски дъх, поля и пойни птички…
Омръзна ми да бутам рамена!
Да се надбягвам, като кон, със всички…
Не знам дали ще найда аз покой?
Когато се отдам на планината…
Не ме приветства тука вълчи вой,
а ми бучи, в ушите, тишината…
Аз сраснах вече с тоз побъркан свят...
Без него аз не мога да живея!
И дните ми без него не вървят. ...