с мъжа си макар
да живееш отсреща
в събота сутрин
привикнах да чакам
писмата ти
и знаех отрано
че съм вече изгубен
че скъсам ли плика
ще те заваря
разпиляна по листа
задъхана
без препинателни
че в два следобед
него го няма
и аз ще притичвам
на пръсти през улицата
за да те умолявам
навреме да спрем
тази лудост
но не изведнъж
а постепенно
като лъжичка отрова
която да пием
все по-нарядко
докато незавършени
в събота сутрин
не борим единствено
демоните на тишината
© Александър Всички права запазени