Тишина
При всяка стъпка скръб повлича ме назад
и поемам въздух благ от светлината, свят,
а тъгата уморена с мъка влача,
стъпила във болка, бавно крача.
Мисълта си я оставям в този земен ад,
в дългият си път през призрачния град.
Поспирам се смутена, бледа, плаха в здрача
очи пресъхнали... тихо и безмълвно плача.
Разливам се за миг в мойта горка мъка
как хорската злина впила се... разлъка,
замирам бавно всеки път... как дух и плът ...