12.01.2019 г., 18:26 ч.

Тишина за написване на стих 

  Поезия » Друга
1715 12 20

ТИШИНА ЗА НАПИСВАНЕ НА СТИХ

 

Мълчи сега, не дишай, не ме буди от сън.

Най-истински се пише, щом зазори навън.

И сенките се стапят в браздичка от сълза,

и в злато по листата на есенна бреза.

 

Тънее, изумруден, изпръхващият здрач,

и в изгрева се гмурва безжалостен косач.
Той тръгва през полята с изтръгната душа,

разсича непохватен, зеления им шал.

 

И бездиханни грохват, в ръцете ми кървят.

стебла и крехки строфи, угаснали без път.

Прегръщам тишината, преди да я взриви,

вилнееща косата в смълчаните треви.

 

Тя прималява нежна, повиват я в зебло

човеци безнадеждни, ръждясали от зло.

О, колко я обичах! – понятна и добра,

кристална и първична в заспалата гора.

 

Защото ме смалява на точица и дим,

А теб те умолявах – оттук да си вървим!                    

Недей ми я отнема, без нея ми горчи.
Не ме буди без време. Не дишай! И мълчи.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??