Вятър, вой в нощта,
болката отново е дошла.
Мрак и тишина,
това е то деня.
Таз килия тиха,
като дупка свита.
Ни прозорец има там,
има само мъка, срам.
Избяга щастието оттук,
отблъснах го като с юмрук.
Чудя се сега,
къде изчезна моята мечта?!
Нима светът се погуби,
или само аз се изгубих,
изгубих в тишината,
погълна мен самотата!
© Мистерия Всички права запазени