23.01.2024 г., 7:04 ч.

То не е за разказване 

  Поезия
214 0 0
Откъде да започна този разказ, не зная!
Началото все се заплита със края.
Разплитам го уж, ала нещо не става.
Дали да разказвам си заслужава?
Приятели двама и то тарикати,
(но интриганти били по-познати),
пускали слухове, следяли сеира...
Всеки четящ добре ме разбира...
И в лошотията има другарство,
но двама когато са, има коварство.
Кой им е лидер ли? Сложен въпрос.
Единият кух, а пък другия - бос. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
  • Не си отивам. Нищо че те няма. Ужасно трудно е да тъпчеш вяра. Дори в миража да покълне плява, дори,...
  • Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...
  • Навярно много дълго съм мълчал и съм забравил да говоря. Очите ми се пълнят със печал и са претръпна...

Още произведения »