5.02.2013 г., 11:43 ч.

Точка на пресичане 

  Поезия » Друга
586 0 2

Към този ден вървях безкрайно дълго...

Под тоновете болка те открих

и бурята във мен, за миг притихна -

посегнах и сълзите ти изтрих.

 

Поисках и усмивка да ти сложа,

да те изпея и опиша в стих...

И взела страстите ти, греховете -

сърцето си  със тебе споделих.

 

А маската на черен, злобен демон -

стопих - изтривайки последната сълза...

Завърнали се полети очаквам,

щом две души се слеят във една.


С. Кръстева

 

 

© Силвия Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??