Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
24.09.2020 г., 19:06 ч.  

Tочно затова 

  Поезия » Хумористична, Философска
1412 18 41

В главата ми нощуват ветровете,
Луната връзва люлка - за разкош
и учи лудостта ми, как да свети,
дано светът забрави, че е лош.

 

В потайни ъгли малките щурчета,
случайни звуци вплитат, с тишина.
Изгаря мисъл - падаща комета -
преди смъртта да бъде светлина.

 

Разпукват се стотици какавиди
и всяка крие пъстър нежен стих,
понесъл чудо бърза той да види,
дете, което дълго  в мене крих.

 

В главата всеки бръмбар е почетен,
кой както иска тъй и си пълзи.
По облаче, за всеки стих прочетен,
си имат - за усмивки и сълзи.

 

В главата ми щом буря завилнее,
от болка, от обида, или гняв.
И тътен пак света ви разлюлее -
то малко луд е синоним на прав.

 

Замалко да забравя за рогата,
наострям си ги често, със слова.
Тааа - генерално не съм в ред с главата
и още жива точно затова.
 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ужасно е да намираш интересни неща в главата си и да не знаеш какво правят там »

1 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??