Когато те притисне силно болката,
заседнала отляво на гърдите ти,
стопяват се като снежинки в лятото
мечтаните години на обичане.
Когато ти приседне недопито
мавруденото вино във кристала
и розата ухаеща повяхва
сред камъните тежки по паважа.
Когато любовта е на отиване
и всичко друго вече няма смисъл,
препъваш се във думи неизказани
от тъмното проникнало в очите.
Когато всички пътища пред тебе
отдавна са попили от сълзите ти,
останали следи от кално време
напомнят ти за болка пренаситена.
Когато всичко свърши неизпитано
и лутайки живееш като вятъра,
понесъл свойте изживяни мигове,
прикривани от пози на отричане.
Тогава...
Падни на колене и помоли се!
Скръсти ръце пречупил свойте пръсти!
От въздуха останал покрай тебе
отново ще се възродиш. Пречистен!
© Анета Всички права запазени