Той я срещна, когато всички залези бяха еднакви
и поръча ù слънце да ù свети. Дори да я пази.
И постави в ръцете ù няколко цъфнали мака
и накара морето да оттегли своите талази -
от очите ù… после направи от синьото още по-синьо,
а бяха там спрели „в средата”… очакващи никой
и разля по лицето ù листчета пурпурни фини,
а челото ù от само себе си грейна от имане.
Той разказа ù приказка, как принцесите виждат във розово,
слугините в черно, а кралиците всички - цветове и нюанси.
И прекърши последните строфи и заучени пози
и направи от нея Кралица „на танца без маски” ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация