danda (Даниела)
358 1120
26.04.2011 г., 23:48 ч.

Той 

  Поезия » Друга
795 0 6

Той е смуглата тайна, сплела душата на възел моряшки,

той е тайфун пъстроок – във косите ми търси покой,

той – горчивата тръпка, пелинът, пръснал на стонове чашата,

вятър бездомен, дъх от метличини сини е той.

Той е перлата въздух в перата на гълъб самотен,

миг хоризонт, обладан от гъсти, остроскули мъгли,

ключът сол, във кресчендо изплакана нота,

топъл дъжд, лудо лято, след което за дълго боли.

Той е рицар незнаен със тежки доспехи,

аз за него – тиха, неотпита планинска вода,

той е кръв от кръвта ми, на молитвата ехото,

нож изкусен в гърдите, моята бяла, неутолена вина.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??