Заспивах неведнъж със сълзи на очите.
Не ме обвинявай!
Сънувах ви как двамата вървите.
Не ме съжалявай!
Намерих пътя да се справя с болката и да простя
на него, на теб, дори те имам за приятелка.
Намерих сили да се преборя с трудностите, но защо е все така?
Пред очите ми вървите двамата, отново хванати ръка в ръка.
Предполага се, че ще ми мине,
имам зад гърба си много тъжен стаж.
Болката, дори и силна, ще премине,
трябва ми само кураж. ...