Той не се променя
Вървя, а улиците тихи
пред мене сякаш се разтварят
и аз нахвърлям с бързи щрихи
картини и ми заговарят.
И ето ме как тичам боса.
В пръстта потъват ми краката
и чувам свирната на коса,
и мисъл някаква крилата.
Дошла от някаво си време,
но неизвестно, непознато.
Не иска повече да чака ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация