Patrizzia (Надежда Ангелова)
2196 18444
26.05.2024 г., 8:11 ч.

Толкова, доколкото 

  Поезия » Друга
175 3 4

И в миша дупчица съм свряна,
по-малка няма накъде.
Мълчанието ми е рана
и нощ след нощ съня краде.
И дипломация съм цяла,
пет тома – стогодишен труд.
Защо и как съм се пиляла?
Кой тук е умен и кой луд?

И щракат ден след ден зъбците,
а сиренцето – от лъжи.
Овенът в мен е любопитен –
доколко ли ще издържи?
По мъртъвци защо да стреля?
И без това е крив, и лош.
Лови поредната неделя,
за вехтия прокъсан пош,

написва стих, излива болката...
Олеква. Толкова, доколкото...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??