7.04.2011 г., 20:26 ч.

Толкова е лесно... 

  Поезия » Друга
475 0 1
Разбрах, че щастието не си отива,
когато се научих да го виждам
дори във дрехата си сива,
дори във болката прииждаща.
Навсякъде, във всичко спотаено
не се укрива, просто е свенливо,
докосва ме по рамо съкрушено,
очите ми разплакани открива
и шепне: ”Виж ме, виж ме, тук съм!
Не съм те изоставяло за миг,
защото съм реалност, а не сън,
един действителен, върховен пик. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Предложения
: ??:??