В тъмносиньо ръми тишината
и попива среднощни ухания.
Лято. Толкова много е лято -
можеш даже с ръка да го хванеш.
По первазите лунна позлата
ниже котешки стъпки мънистено.
Лято. Толкова много е лято,
че си влюбен дори без да искаш.
По зелената гръд на тревата
тънка песен бродират щурците.
Лято. Толкова много е лято,
че осъмваш със него в очите.
© Христина Мачикян Всички права запазени