13.01.2019 г., 11:59 ч.

Толкова мразим се, че се обичаме... 

  Поезия » Друга
513 13 16
Толкова мразим се, че се обичаме,
странни за всички. Логично.
Лед си и лава съм, но си приличаме.
Пясък и вятър. Типично.
Ти си мъглата. Аз – времето ясното.
И ме убиваш. Със нежност.
Рискът съм аз. Ти си скрит, в безопасното.
Аз – оптимист, в безнадежност.
Празна си чаша. А аз – полупълната.
Слънце. В очите ти сиви.
Аз щастие съм. От тебе прокълнато.
Обичаш ме. Пестеливо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??