Студ скова земята реката е в лед
Но на мен ми грей душата всичко е наред
Нима аз не усещам пак във въздуха студа
А огънят в мене разпръсква топлина
Всички са се скрили и вкъщи си стоят
А аз навън се скитам и няма да ме спрат
Ни преспите високи ни вятърът студен
Засипват небосклона на моя светъл ден
Защо ли тъй се чувствам така и не разбрах
На кой ли пък му пука щом чува звънък смях
И весело щастливо е моето лице
Ще се радвам ако топли вашето сърце
© Светлин Всички права запазени