Ако се върна след години уморена,
самотна и отчаяна
във своя път,
ако животът е постъпил зле със мене,
о, нека топлинка намеря
в този кът!
Една врата да ме посрещне с радостта си,
да ме докоснат пак
приятелски ръце,
да се почувствам аз отново у дома си,
сред свои да тупти
изстрадало сърце.
Един забравен въглен нека ме опари,
заровен в пепелта
на старото огнище,
да спомни на сърцето минали пожари...
И от живота
повече не искам нищо.
© Славка Любенова Всички права запазени