Когато
ръцете ми са в твоите
и с мигли
едва-едва
лицето ти докосвам,
в мен е светло,
топло
и съм лека като птица,
рееща се в синевата.
Не изпитвам нужда
дори да дишам,
защото ти
си
живот.
© Ласка Александрова Всички права запазени