Наизустих си сънищата, Боже,
в очакване на знак да ме повикаш.
Сълзите по съсухрената кожа
ме парят, но и с тях съвсем привикнах.
Привикнах с мисълта за кратка тленност,
защото днес разпадам се отвътре.
Тече отровата по тънки вени.
За час усещането е безплътност.
Проклета болка! Иде ми да викам.
В съседното легло жена сънува.
Прехапвам устни и до кръв езика...
Тя търси знак. На силна се преструвам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация