Защо си толкова зла,

с големи очи на плаха сърна?

Невинно пърхаш с мигли черни,

пред всеки - с поглед мил,

но когато зърнеш мен с погледа студен,

Очите ми мигом сочат към земята.

В какво си по-добра ти от мен,

че с високо вдигната глава

над мене стърчиш?

И аз гледам те от ниско под твойта власт,

и не намирам думи точни,

с които да опиша аз тебе.

Търся вината в мене,

за нещо, що те кара

да страниш от мен.

Казваш, че приятели верни имаш,

но не знаеш,

какви думи черни за тебе съскат .

Аз никога не съм лоша дума за теб изричала, нито зло съм ти мислила.