Тополи
Вървя бавно покрай старата река,
към селото на тополите,Тополница.
Усещам мириса на лятото,една мечта,
сега е само пролет, очаквам го с усмивка.
Вървя и гледам тополите се поклащат така,
сякаш ме поздравяват,махат ми с ръка.
Вече са в зелено преживели те зимата,
вятъра ги поклаща сякаш с малко тъга.
Вървя и спомням си за моето детство,
едно мое любимо,едно мое наследство.
Бяхме малки, няколко палави малки деца, ...