Всеки носи товар като твоя,
не бъди убедена в това –
че си първа другарка на зноя,
и към рая ми входна врата.
Всеки иска да бъде обичан,
но навярно съм бил йезуит,
за да врежа печата „различен“
на гърдите на римски самнѝт.
Всеки вече е тъжен и мрачен,
и престорен по пътя нетлѐн.
Аз не спирам и в мъките крача,
но съм толкова тих и смирен…
Всеки пие от чашата чужда,
и не крие злината в жакет –
а цената морала обслужва,
и дори му рисува портрет.
Всеки носи товар като твоя,
но бъди укрепена в това –
че изна̀ник в далечни покои,
ще изгрея с топо̀р от слова.
© Димитър Драганов Всички права запазени