lorsa (Лора Димитрова)
96 385
3.03.2010 г., 11:06 ч.

Това, което мога да преглътна 

  Поезия » Друга
868 0 4

То е бодил в светлосиво -
оптимистите казвали му „ежедневие”.
Различно... И малко горчиво.
Но го преглъщам след сдъвкване.
С времето

някак привиквам към прореза,
дето наричали го „пеперуден”.

(От пеперудени спомени

чак пренавих се от... немногоумие.)
Преглъщам таблетките участ.
И пъпля сама като мравка по пътя.
Преглъщам си. И ми е хубаво!
Или беше. До днес - когато се спънах
в ЦЕЛУВКАТА…
И се задавих.
Кръвозагубно. Непреглъщаемо. Вдишвайки

себе си в несъстояние

да различа дланите от двуличие -

паднах, целуната в сивото.
Оптимистите казвали му "ежедневие".

Това, мила, бе непростимото.
А после… Ти знаеш.

… дойдоха юдеите.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??