Това, което остава...

5.03.2022 г., 15:21 ч.

Поезия » Философска

647 4 8

ТОВА, КОЕТО ОСТАВА...
Нощта запалва меден свещник –
не мога дъх да си поема.
Невидима си, но усещам,
че всичко в теб е съвършено.
Отивам си. И то е просто
една въздишка в календара,
тиренце късо – между точки,
в необозримото пространство.
Красиво е. Почти неземно.
Или така да ми се струва?
Душа, ти късно ли усещаш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Това, което остава...

Искате да прочетете повече?

Предложения