yotovava (Валентина Йотова)
2647 22388
5.03.2022 г., 15:21 ч.

Това, което остава... 

  Поезия » Философска
600 4 8

ТОВА, КОЕТО ОСТАВА...

 

Нощта запалва меден свещник –

не мога дъх да си поема.

Невидима си, но усещам,

че всичко в теб е съвършено.

 

Отивам си. И то е просто

една въздишка в календара,

тиренце късо – между точки,

в необозримото пространство.

 

Красиво е. Почти неземно.

Или така да ми се струва?

Душа, ти късно ли усещаш

какво е цветно да сънуваш?

 

Трепти предсказаният изгрев

в гръдта на райската секвоя.

Душа, където и да идеш,

ще помниш ли, че беше моя?

 

След време даже подивяла

тълпа да те подгони с факли,

помни, че с мене си живяла

и можеш да болиш. Стократно!

 

Дано привикне необятът

с изострената ти тревожност.

Дори да няма път обратен –

върни се – ако е възможно...

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??