Имам си приятелка една, самота се казва тя,
идва вечер късно и завладява моята душа.
Кара ме да си задавам хиляди въпроси,
а душата ми топлина си проси.
Тя вледенява всичко около мен,
денят ми става скучен и черен.
Сякаш живея в тъмница и мъгла,
а около мен смее се света.
В сънищата си аз бягам, търся, ровя,
опитвам се да махна таз прокоба,
но сякаш няма оправия
и в живота ми става все по-голяма бъркотия. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация