1.
Пейка в парк.
Страниците шумолят под десет пръста.
Изцапани с мастило мисли.
Непознати стъпки някъде наблизо.
После…после идва тишината.
По-нататък… дума или две. Часове се отразяват в изречения.
Глухарчетата вече имат две значения.
Въздухът е купичка амнезия. Има вкус на топъл шоколад.
Стъпките си тръгват сякаш само след минута.
Стрелката на часовника екзекутира секунди.
Мастилените мисли слагат усмирителна риза. ...