Паметта на земята ми стара е жива,
под небесния свод дълговечно разказва
за тракийка засмяна и чудно красива
как със залеза топъл залязва.
Как със изгрева струен на изток блести,
а Родопа огрява с бистри очи,
как до Хемус кръвта ѝ неспирно кипи,
а ръцете ѝ нежни събират звезди.
Как мечтите ѝ детски от Нестос преливат,
младостта ѝ се къпе в Понтос безбрежен,
песента ѝ се носи над Истрос звънлив,
любовта ѝ се ражда на Родос копнежен. ...