Събира облаци небето,

в поройна лудост е себето.

Мислите – лодки погълнати,

с капки от страсти препълнени.

Дяволът дупчи плодът,

птица креслива в сънят.

Болки и вик в съществото,

дупки на нож в плетивото.

Сляп и оръфан – примат,

мирис на плод – аромат.

злият, ехидно се смее,

Дух Божи с вярност, милее.

Буря и гръм, след мъглата,

цвете разцъфва в душата.

Слънце искри в битието,

рана се чисти в сърцето.

Кожа се свлича, изцяло,

душа се облича във бяло.

Личност се радва в блаженство,

избрала живот в съвършенство.