9.11.2021 г., 21:41 ч.  

Трансмутация 

  Поезия » Любовна, Философска
933 1 4

Съдбоносна първа среща, първи миг велик

Но откъде познавам вече твоят лик?

За първи път виждам те, 

а сякаш цяла вечност те познавам

И инкарнация след инкарнация, 

живот след живот отново те припознавам

 

Вглеждам се в теб и потъвам в погледа твой

Ах, толкова стремглаво желая да си мой

А ти ме гледаш с пламенна жар изпепеляваща

С желание за доминация, но с душа покоряваща

 

Душите ни се сливат в танца на нощта

А нашата любов, толкова силна е тя 

Но нещо безмилостно и жестоко ѝ пречи 

Нашето Его като буря грозно ечи

 

Черният зеленоок дявол зловещ

чрез нашето Его използва ни като вещ

Дъжд, мъгла, студ, раздяла

И нашата любов от пламенна - 

превръща се във вяла

 

Но това е само една плоска студена повърхност

В нейното ядро горещо,

но с непробиваема твърдост 

се намира нашата чиста душа неопетнена

И остава тя през животите непроменена

 

Prima materia, дело алхимично

Aqua permanens, елемент от първично 

Промени първо себе си, за да повлияеш на света

Това е на тайната на алхимията цвета

 

Голям Аркан - Смъртта

Началото на трансформацията е тя 

Защото, за да се преродиш

и като нежен ефир да се извисиш 

Първо трябва да умреш

Как иначе духовно ще израстеш? 

 

© Amo Ra Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??