aivun1991 (Иван Русланов)
49 197
7.11.2010 г., 12:09 ч.

Траур 

  Поезия » Друга
853 0 3

Отдавна не бях публикувал тук. При все това, реших се да го направя сега. Случаят е специален, но не е радостен... Преди няколко дни ни напусна едно красиво момиче. Красиво момиче, което аз не познавах, но болката край мен бе толкова силна, че нямаше как да остана безпристрастен. Почивай в мир, Евгения! Знам, че си на едно по-добро място... Място, където всички сме оценени, равни и щастливи...

 

Как къпе се небето в чернотата,

цветът на траур, гаснеща любов,

заравяме надеждата в земята,

последен дъх от чуждия живот...

 

И нещо пак в гърлата ни засяда,

горчилката душите ни руши,

и често към очите ни изпраща

от болка неизплакани сълзи...

 

Защо ли, Боже, взе това момиче,

ангел ли ти трябваше, кажи?

Сега след нея тихо ти остави

пречупени, безрадостни мечти.

 

 

© Иван Русланов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Болка!
  • Много хубав стих, пропит с много мъка. Жалко е, когато си отиват такива млади души.
  • Чудесен стих. Жалко за младия човек, напуснал без време света....
Предложения
: ??:??