Трепти в тишината
кристална решетка!
Трепти и променя
човешки съдби -
неволи човешки,
повтарящи се грешки...
морзово променят
човешкото ДНК!
Страх, отчаяние -
безкрайно търпение
тъй грешно ни оплитат
в мрежите
на матрично броене!
Храните кодират
и ги променят,
нямат ни съвест
ни човешко състрадание!
Пандора отварят -
гребат на дълбоко,
отминали болести
пак се завръщат...
Нечовешко страдание,
изкупителни жертви...
в пашкул са оплели
титаничният ни вик!
А матрицата - човешка!
Защо все е в грешка!?
На кому е нужно
и за кого е цел...
А мислите разплитат
копринени нишки...
та нови и светли
те да разкодират
космически послания!
И ето новите мисли -
трептят и лекуват
светлинно - новия век!
Матрицата трепва -
допуска и тя грешки!
А новия век - стари
химери руши...
Трепти тишината...
трепти и препраща -
послания светли
от децата на
новото време!
© Катя Всички права запазени